Градски Захiiр ::. . . година назад

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

03.07.2010 02:37 - ...година назад

Автор: elluito Категория: Лайфстайл

Прочетен: 423 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 03.07.2010 02:41

Имате ли в живота си човек, който да е обърнал представата ви за
самите вас? Някой, който ви е сринал и издигнал едновременно, някой
толкова специален, че година не е достатъчно време да заличи три
месеца прекарани с него? А3 имам и днес г0 видях за първи път 0т мн0г0
време... Емоционалният ми еквивалент на големия срив - И. Седеше пред
мен по-прекрасен и от преди. Толкова близо и в същото време толкова
далеч. Изживявала съм този момент хиляди пъти в главата си, какво ще
му кажа, как ще го почувствам, н0 сега, к0гато наистина имах този
шанс, не можах да направя нищо. Сърцето ми беше в еуфория, тялото
ми неконтролируемо и всичко се върна наново. "Ти ми еба майката" - му
казах, обвиних го, но знам, че се прецаках сама. Сама го изгоних и
пак сама съм си виновна. Сама с лошотията си. Не го оцених, не можах
да призная колко много значи за мен в действителност, не му го показах,
но за сметка на това видя най-безобразното ми поведение. Тъпках го,
мачках го, обиждах го, изгубих го ... май безвъзвратно. Не говоря за
него - пазя мълчание от половин година по тази тема, погребах я уж. За
пореден път се опитах да замажа издънката пред себе си, но сърцето си
иска своето, или поне да си изтърпя докрай наказанието. Не написах и
ред за него, а изписах толкова много за по-не3значителни теми, 3а
п0-не3значителни чувства, 3а пъти по-незначителни хора ... Поне
разбрах защо се провали последният ми опит за връзка - защ0т0 още
обичам НЕГО. Искам да ми мине, да спре, някак да изчезне - не, лъжа:
искам пак да го имам до себе си, да му покажа, че вече разбирам, да
му се отдам, така както не можах преди. Явно за пореден път се доказа
мантрата: оценяваш нещо едва, когато го загубиш... но вече е
късно за мен. Загубих го наистина. Проиграх обичта му, замених я за гордостта
си и сега ще си понеса последствията. Искам само да му кажа:
съжалявам, наистина. Ти беше, ти си прекрасен, а аз съм глупачка.
Всеки си отива, защото не умее да ме накара да се чувствам, както се
чувствах с теб, а това усещане адски ми липсва ... от май миналата
година, та сега е юли за Бога, не е сериозно ... но е факт, липсваше
ми през всичките 418 дни, липсваш ми и сега. Знам, че няма да
получа своя шанс, знам, че не го заслужавам, но искам ти да знаеш -
отмъстен си, защото ти не мислиш за мен, а от това да си забравен боли
най-много ... Не се опитвай да ме утешиш, недей - заслужих си го,
изпросих си го сама, но макар и да не поддам отвън, отвътре съм
празна. Липсваш ми и ще ми липсваш още дълго, уви, но ми обещай
нещо - не ми позволявай да се измъчвам повече срещайки те, дори
и случайно, скрий се, моля те ... за да мога да се излъжа, че съм
продължила напред, защото 30те минути с теб днес ме върнаха в първи
клас. Имам нужда да си създам нова илюзия - последна услуга,
обещавам: помогни ми, защото всичко ми се върна прекалено тъпкано,
че да продължа да живея с тази вина и занапред, наистина ми важно е да си го
простя вече!